Културата на България

Литература, Театър, Кино, Музика, Самодейност и други
admin
Администратор
Мнения: 30
Регистриран на: 13 Апр 2018, 18:41
Has thanked: 1 time

Културата на България

Мнение от admin » 14 Апр 2018, 18:36

Културата на България от праисторическо време може да бъде опозната главно чрез сбирките в Археологическия и Националния исторически музей в София, от експозициите в много от местните музеи в Пловдив, Стара и Нова Загора, Варна, Русе, Велико Търново, Разград, Видин, Бургас и пр. Особен интерес предизвиква Карановската селищна могила (край Нова Загора), както и невероятните скални рисунки в пещерата Магура (Рабишка пещера). Останки от палеолитна култура има в някои от пещерите в Стара планина и Родопите, а следи от крайморската палеолитна и неолитна култура са запазени от нос Калиакра на север до Ахтопол на юг. Повечето находки показват високо ниво в овладяването на първичните материали - глина, каолин, камък, дърво, бронз и желязо. Крайно интересни и уникални са останките от глинени съдове и други битови предмети от неолита до ранната бронзова епоха край Нова Загора. Поради това Карановската могила, в която са открити седем последователни археологически културни пласта, се нарича “Ноевият ковчег” на европейската цивилизация. В нея се загатват основните стилове на бъдещата средиземноморска архаика, които с развитието на пазарните отношения стават модел за целия Стар свят. Хотнишкото съкровище, открито сред останките на късноенеолитно жилище (II половина на V хил. пр.Хр.) и особено находките от Варненския некропол (късния енеолит) са безспорни доказателства за наличието на развита цивилизация в Югоизточна Европа. Впечатляващи са и долмените (VIII – VI в. пр.Хр.) в Източните Родопи, Странджа и Сакар, даващи ни представа за строителните похвати на траките през ранната желязна епоха.
Тракийската култура по нашите земи е представена с изключителни образци на приложното изкуство. Ненадминато е майсторството на древните траки при обработката на металите от всякакво естество. Свързването на разнородни метали в един съд и тяхната филигранна изработка са истинско предизвикателство за изследователите и любителите на старините от Ню Йорк до Токио. Най-известни са Панагюрското златно, Рогозенското сребърно, Вълчитрънското съкровище, крилатият пегас от Свещари и погребалната утвар от тракийските гробници. Самите гробници, макар и с голямо елинско влияние, също разкриват архитектурните пристрастия на траките, техните естетически и теологически позиции в периода на архаиката и атическото време. Особено впечатляващи са летящите колесници от Казанлъшката гробница и кариатидите в гробницата в Свещари. Последните години излизат на бял свят нови уникални находки от тракийската древност, благодарение на личната инициатива и организаторски талант на група археолози, обединени в Траколожка експедиция за могилни проучвания (ТЕМП), ръководени от Георги Китов. Техните разкопки разкриват непознати за нас страни на тракийския бит, погребални и жречески обичаи, вписват нови страници в тракологията. Проучени са около 100 могили, открити са над 30 архитектурни съоръжениия, повече от 5000 предмета с научна, художествена и музейна стойност. Интересни изследвания в науката за траките имат Александър Фол, Богдан Богданов, Иван Маразов. Вече може да се намери огромна литература по въпроса за тракийската древност и елинизъм на Балканите. Според Херодот траките са второто по големина и култура племе на света след индийците.
Останки от тракийската, елинската и римската култура са многобройни. Запазени, разкрити и реставрирани са цели градски комплекси - Августа Траяна, Тримонциум, Никополис ад Иструм, Пауталия, Акре, Месемврия, Аполония и много други. Музеите на България изобилстват с битови, култови и военни експонати; статуи, надгробни стели и паметници, маски, мозайки и малки статуетки на древни божества, покровители на дома, герои и богове красят експозициите в тях. Само под столицата София са разкрити над 150 декара останки от древната Сердика. При всяко ново строителство в идеалния център археолозите се натъкват на нов пласт от културата на античността.
Мнозина учени са считали, че културата в центъра на Балканите е вторична, сателитна на гръцката. Запазените старини свидетелстват за синтез на тракийската с прииждащата отвън естетика. Все повече археологически материал говори за пълната автономност на тракийската култура спрямо гръцката до епохата на разцвета на егейските полиси от V в. пр. Хр. Известният старогръцки и римски пантеон заимства една трета от своите богове от тракийските си съседи – Дионис - Арес (Марс), Загрей става Зевс (Юпитер), Бендида става Хера (Юнона) и пр. Траките не само че обогатяват със своите богове и герои гръцката и римската митология, но дават и мистериите, сериозните култове и част от празничната система на Средиземноморието и Черноморието, която е съхранена в редуциран вид и сега. Всеки градски музей в България изобилства с антични предмети и културни останки, които разкриват света на гражданите, техните религиозни, културни и ежедневни потребности. Интересни са запазените амфитеатри и терми, най-интересните от които се намират в Пловдив, София и Варна. Множество учени са писали по въпросите за архаиката и елинизма на Балканите, трудове на български и на основните европейски езици съществуват още от средата на ХIХ век, та чак до наши дни.
Инвазията на славяните и древните българи, както и създаването на българската държава, донасят нови тенденции в културния календар на страната. Променя се писмеността с донесената от древните българи тамгова знакова система. Старогръцките букви се използват рядко, главно в билингви на хроники (двуезични текстове), както и в текстове, касаещи войните между Източната Римска империя (Византия) и България. Разчитането на тази писменост може да бъде осъществено само отчасти, поради липсата на достатъчно лексически материал, на достатъчно билингви и поради недобрата систематичност в самите записи. Повечето изображения по същество са петроглифични, т.е. запазени са върху камъни. Част от знаците откриваме по дъната на керамични съдове, на теракотни настилки, други в папируси и пергаменти от Византия, в арабски свитъци, по култова утвар и бойно снаряжение. Значителни са находките на капища (култови и храмови съоръжения на древните българи), календарни уреди, запазени са множество устни предания, песни и обичаи от това време.
Интересни са златните и бронзовите находки от това време - съкровището от Наги Сент Миклош, пръстени на български владетели, боили, багаини и багатури, погребения на големи пълководци и на канове, мечът на кан Кубрат, златното съкровище, придружаващо неговото погребение и пр. Голяма група учени е посветила своя живот и усилия за раз-криване на този малко познат пласт от нашата културна история. Просъветската и прославянската политика за дълго време ликвидира възможността за сериозни изследвания. Много учени като Иван Венедиков, Слави Дончев, Петър Добрев, Йордан Вълчев, наред с покойните вече Станишев и Д. Съсълов дават на световната наука множество факти и хипотези за прародината на конните племена, тяхната култура, религия и език. Самият факт, че именно на Балканите се е запазило името България, говори, че етносът, дошъл от централноазиатските степи, е бил силен и културно идентифициран. Останки от славянската култура има много малко, тъй като тя е обслужвала късни родовообщинни, етнически групи. Сведения за нея се черпят от византийските хроники и от по-късните кирилски надписи.
Нов период в културната история на България е приемането на християнството. Наред с дохристиянските паметници от столицата Плиска и Мадарския конник (най-големия барелеф в Европа), интересни са ранните църкви и градежи, останки от които се намират във Велики Преслав, в множество ранносредновековни градове по Черноморието и във вътрешността на страната. Девети век, наречен “Златен век” на българската култура, се счита и за начало на българската книжовност. Тогава наред с преводите на основните християнски книги се пишат множество похвални слова, молитви и песнопения.
Емблематични в националната култура са имената на писателя и теолога Черноризец Храбър, в който някои учени виждат цар Симеон I, Йоан Кукузел-Ангелогласния - певец и автор на множество превъзходни песнопения, учениците на Кирил и Методий - Климент Охридски, Сава, Наум, Горазд и Ангеларий - канонизирани за светци от православната църква за техния духовен принос към своя род. Участието на много нови етнически групи в българската нация дава богатство на културата ґ. Запазили са се много празници, обичаи и песни, вълшебни приказки, пословици и гатанки, които дават неповторима и уникална линия в културата на България и Европа.
Интересни са и раннохристиянските манастири, най-величествен от които е Рилският, основан още в X век - твърдина на българския дух и книжовност. Уникално е съчетанието на централноазиатски, тракийски и раннохристиянски елементи по капителите и колоните в храмовете, в сградоустройството, плановете на ранните крепости и градове. Те издават тънкия вкус на българските владетели, сериозно и задълбочено вплитане на елементи от различни култури с дълбок смисъл и без проявата на нецивилизован еклектизъм, характерен за слаборазвитите в културно отношение народи.
Останали са романски постройки, главно на православни храмове, от периода на византийското владичество през XI и XII век. Претопени културно и преизографисани, тези храмове се ползват и до днес. Културата на българското царство след освобождението от византийско владичество поразява със своето богатство и уникална културна идентичност. Крепостите във Видин, Червен, Берое, Средец, Асеновград, Белоградчик и много други средновековни градове се ползват и до днес за снимки на исторически филми. Изучават ги ученици, студенти, археолози, градостроители. Градежите впечатляват не толкова с мащаба си, колкото с изключителното архитектурно умение и стратегическия избор на мястото и уникалното вписване в ландшафта.
Великолепни са фреските от църквите и манастирите от това време. Боянската църква край София е сравнявана с ренесансовите образци, въпреки че ги предхожда с век и половина. Исихастките манастири край Иваново, Аладжа манастир и Бачковският манастир поразяват с майсторството на строителите, художниците и резбарите, с великолепното съчетание на природа и местоположение на култовото съоръжение. Особено величествен е комплексът на столнината Велико Търново. Хълмът Царевец с невероятния си градоустройствен план, стени, църкви, кули и съоръжения за бита. Близките до столицата църкви и манастири, както и комплексът в с. Арбанаси впечатляват с уникалността си и говорят за размаха и величието на българските владетели, за тяхната висока култура и мислене. Интересни диаболични, театрални, танцови и богомилски сцени намираме по фреските на българските църкви и манастири. Изобразявани като ерес, тези рисунки са живо свидетелство за българската културна история, един неписан учебник за “другата страна на медала” на православието.
Впечатляваща е литературата от този период. Най-запомнящи се са имената на Презвитер Козма и Патриарх Евтимий - духовни и книжовни водачи на българите. Запазени са и много песнопения от онова време, записани с невмени знаци (безлинейно нотно писмо), които днес са част от репертоара на църковните хорове, донесли много слава на България по света. Старинните маргинали (бележки по полето на старопечатните книги) и евангелски преписи също украсяват много световни музеи. Най-известно е Лондонското четвероевангелие от времето на цар Иван Александър с великолепна калиграфия, заглавни букви с невероятни извивки, стилизирани украси и рисунки, съперничещи на най-добрите световни образци.
След падането на България под османска власт цялата култура на страната е в упадък. Започва усилено строителство на джамии и сгради в ориенталски стил, част от които са запазени до днес. В първите десетилетия на чуждото владичество има забрана за строеж на православни храмове. По-късно се разрешава строежа на църкви, но само ако са вкопани в земята, за да не са по-високи от турски спахия на кон. Калиграфското и маргинално изкуство се развива само в манастирите, далече от очите на османците. Преписите са оскъдни, поне в първите два века. Строежът на нови манастири започва едва през XVII-XVIII век със специално разрешение от Високата порта. Обособяват се школи в иконописта, в изкуството на резбованите олтари, в градежа на църковните и манастирските сгради. Отвъд приетия канон на автокефалната българска църква стои канонът на гръцкото православие, което изисква, съобразно разрешението на султана, всички надписи по иконите, както и службата, да бъдат на гръцки език. Борбата за църковна свобода трае повече от век и завършва с извоюване на пълна независимост на българската църква. Това дава нов подем на школите в иконописта и резбарството, най-прочути от които са Тревненската, Дебърската и Банската.
Името на Захарий Зограф е знайно за всеки българин, неговите ученици създават нов стил в иконописта. От църковните икони вече греят ликовете на обикновени хора, ктитори и богати меценати на духовния живот в България. Възобновяват се позабравените и забранявани календарни и църковни празници, българският обреден и празничен фолклор е в своя разцвет. Създават се песни за герои, хайдути, за труд, любов, бран, за природата и за Бога. България навлиза в своето възраждане. Тогава се появява и Паисиевата “История славянобългарска”, възвръщаща историческата памет на българина, неговото самочувствие, национално самосъзнание и духа му за свобода. Тази малка книжка в многобройните си преписи е извършила повече, отколкото биха направили десетки неуспешни въстания. Преди нея са известни историите на българския народ, писани от Блазиус Клайнер и Райно Попович, но те са били достояние на малцина интелектуалци в изгнание и са били крайно неизчерпателни в своето изложение. Един от преписвачите на Паисиевата история е епископът Софроний Врачански, сам писател и духовен водач.
Много характерна е възрожденската архитектура в България. Днес могат да се видят множество запазени квартали и центрове на градове, както и цели селища, решени по съвършен начин от майсторите на градежа от онова време. Типични са калдъръмените улички, наклонените терени, изнесените напред еркерни балкони, малките прозорчета, цветните стилизирани фигури по калканите на къщите, особените ярки цветове, в които са решени сградите, притиснали се плътно една до друга. Дърво, камък и вар - това са основните материали на тогавашните майстори. Интериорите също поразяват с интимност- та на своите решения. Пръстеният под, малките и схлупени оджаци, резбованите тавани, ниските вратнички и миндерлъците са емблематични за новия архитектурен стил, наречен по-късно “алафранга”.
Такива градове и комплекси са Копривщица, Търново, Пловдив, Широка лъка, Трявна, Габрово, Елена, Котел, Боженци, Мелник и много други селища на страната. Те са любими места на художници, поети и музиканти, посещават се от многобройни туристи от петте континента. Особен интерес представляват и съхранените от това време занаяти, най-добре представени в музея на художествените занаяти на открито “Етъра” край Габрово, в Добрич, Пловдив, Трявна и пр. Строежът на оригинални по замисъл сгради и мостове дава неповторим облик на възрожденските градове. Всепризнат майстор в тези години е Никола Фичев (Уста Кольо Фичето), сътворил за поколенията изключителни църкви и камбанарии, уникални мостове, сгради и чешми.
Новата българска литература също набира сили. Наред с даскалската поезия и дидактична проза се заражда драматургията, появяват се първите български печатни книги и периодика. Имената на Добри Чинтулов, Петко Славейков, Любен Каравелов и Георги Раковски в литературата, на Васил Друмев, Кръстьо Пишурка и Добри Войников като първомайстори на драмата и много други. Геният на Ботев по-късно е следствие на дълъг процес на съзряване на българските интелектуалци от онова време. Дори и Апостолът на свободата Васил Левски пробва своето перо и освен епистоларна литература ни оставя автобиографична поема, интересна с откровения си стил и народно звучене.
Появяват се образци на политическата сатира, фейлетонът и епиграмата, чийто най-добър автор е Христо Ботев. Дядо Славейков събира над 150 хиляди народни пословици и поговорки. Братя Миладинови, Григор Пърличев и Кузман Шапкарев също записват фолклора на македонските българи, създават великолепни произведения.
Културата на България се развива с бързи крачки и поради развитието на образованието - отварят се училища, читалища, гимназии. Васил Априлов създава в средата на XIX век прочутата Габровска гимназия, наречена по-късно на негово име. Д-р Петър Берон написва първия учебник, наричан “Рибен буквар”, излизат и помагала по различните предмети. Множество българи учат зад граница - в Русия, Германия, Италия и Франция.
След Освобождението силите на националната култура се отприщват и в страната за кратко време се проявяват множество таланти от всички области на културата. В литературата това са Иван Вазов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков, Захари Стоянов. В живописта навлизат чужденците Верешчагин и Мърквичка, които поставят началото на реалистичната школа в българското изобразително изкуство. България се обръща към Европа и с пълни шепи черпи от нейната култура, опитвайки се да навакса пропуснатото.
Времето на символизма, импресионизма и експресионизма дава поети като Гео Милев, Яворов, Ракитин и Лилиев, художниците Николай Райнов, Борис Георгиев, Сирак Скитник и Иван Милев, скулптора Андрей Николов, композиторите Панайот Пипков и Панчо Владигеров - все хора от европейския културен елит. Ражда се и киноизкуството в лицето на Васил и Жана Гендови. Театърът се обръща към Европа и Русия. През 1904 година се създава национален театър, множество трупи играят класически репертоар, работят големи режисьори и актьори, създава се школа, започват гастроли на големи театри на българска сцена. Сред най-талантливите изпъкват имената на режисьорите Гео Милев и Исак Даниел, в драматургията корифей е Вазов, наред с него са Петко Ю. Тодоров и Пейо Яворов. Актьорските таланти на Васил Кирков, Адриана Будевска и Кръстьо Сарафов години наред привличат публика на първата ни сцена.
В периода между двете войни българската култура наново търси своите корени след залитанията по модерните течения на Европа. Появяват се темите за селото, за градския бит, за празника и делника на съвременния българин, за неговата душевност. Това е време и за развитието на науката. Създадената Академия на науките привлича множество учени, които специализират в Европа и Америка и със своите трудове и изследвания допринасят за развитието на академичната мисъл в България. Софийският университет за дълго време е единственото висше училище в страната. Качеството на обучението в него е безспорно, ерудицията на преподавателите е блестяща.
Имената на Йовков и Елин Пелин в белетристиката, на Вапцаров и Багряна в поезията, на Костов и Стоянов в драматургията, на Майстора и Кирил Цонев в живописта, на Фунев в скулптурата, на Сърчаджиев и Дановски в режисурата са малка част от съкровищницата на българската култура от това време. Сградите в стил сецесион отстъпват място на стила баухауз, градовете гонят Европа в своите градоустройствени планове, никнат типичните кафенета и културни средища, кина, театри, музеи и библиотеки. Сред събирачите и анализаторите на фолклора най-ярки са трудовете на Михаил Арнаудов, Константин Загоров и Иван Хаджийски.
Следвоенният период е белязан от т.нар. “социалистически реализъм”. Белег на 45-те години социалистическо изкуство са героизацията, тезисността и идеологизацията. В положителен смисъл се отразява струпването на много средства в ръцете на държавата, която ги насочва и в развитието на културата. Раждат се значителни произведения от всички видове и жанрове изкуство. Развиват се редки изкуства като пантомимата, кукленият театър, естрадата, циркът бележи световни върхове. Любителското творчество е в подем, България става действително република на самодейността. Правят се народни събори, фестивали, фолклорът е обявен за национална ценност. Особено високо признание получава страната ни с оперната си школа, като имената на Борис Христов, Николай Гяуров, Райна Кабаиванска и Гена Димитрова задълго не слизат от афишите на Миланската скала и Метрополитен опера.
Развива се физическата култура, спортът и туризмът. В много спортове у нас се изгражда добра школа. Българи се окичват със златни медали на олимпиади, светов ни и европейски първенства. Най-добре се представят спортистите на България в тежката атлетика, борбата, леката атлетика, художествената гимнастика, спортната стрелба и алпинизма.
След 10 ноември 1989 г. падат идеологическите бариери пред българските културни дейци и артисти. Свободата и липсата на цензура дават нов тласък на културата, творците могат свободно да пътуват по целия свят и да носят славата на своята родина далеч зад нейните предели. Днес “Мистерията на българските гласове”, Детският радиохор, Българската народна опера, творци като Кристо, Георги Марков, Милчо Левиев и Еди Казасян вече не са дисиденти, а част от културната ни идентичност, нашето лице пред света. В популярната музика и джаза се раждат нови майстори. Имената на Симеон Щерев, Любомир Денев и Теодосий Спасов се знаят от световния музикален елит; Стефан Данаилов е сред звездите на европейското кино, новата вълна в театралната режисура превзема европейските сцени - Димитър Гочев, Александър Морфов и Теди Москов са сред топрежисьорите на Стария континент.
Пресата, радиото и телевизията в България имат държавен и частен сектор. В страната излизат около 15 всекидневника, над 30 седмичника и множество периодични издания. Националното радио излъчва на средни, къси и ултракъси вълни, частни радиостанции практически има в почти всички градове на страната. Наред с Националната телевизия и bTV работят много частни ефирни канали и кабелни телевизии в цялата страна. Има и множество видеоклубове.
Във всеки град има исторически музей, много училища, гимназии, читалища, културни домове и библиотеки. Кина има навсякъде. Театри има в по-големите градове. Малка част от тях са държавни, повечето са общински, множат се и частните трупи. Има държавен цирк, както и множество частни шапита. Има куклени театри, опери и оперети, балетни театри и трупи, театри на пантомимата, кафе-театри, вариетета, нощни и музикални клубове.
Съхраняването на самобитната култура на България е проблем на днешния ден. В музикалния фолклор например са типични неравноделните размери, дискантното пеене, пеенето в дву- и тригласие. Една от големите задачи пред съвременните творци е завръщането към народните корени, към изучаване и обработка на теми от хилядолетната съкровищница на българския народ. Този път води към обетованата земя на съхранения национален дух, който показва пред света истинското лице на България – страна на древен, талантлив и достоен народ.

Източник - http://bg.zonebulgaria.com/general_information/kultura/

Публикувай отговор