Български език и писменост

Всичко за образованието в България
admin
Администратор
Мнения: 30
Регистриран на: 13 Апр 2018, 18:41
Has thanked: 1 time

Български език и писменост

Мнение от admin » 14 Апр 2018, 18:39

Древните българи принадлежат към индо-иранския (източноевропейския) кръг от народи; като расов тип се определят и като “кавказки” народ (съгласно западноевропейската научна терминология). Техният език е писмен и използва рунното писмо. Езикът на българите от Дунавска България се формира във връзка с необходимостта от приобщаване към християнството на базата на древнобългарския език и на езика на славяните от българската група. Той е четвъртият език след латинския, гръцкия и еврейския, официално признат от църквата.
В исторически аспект езикът на българите съдържа много оскъден материал от тракийската лексика, дошла в съвременния говор главно чрез старогръцки източници.
Като научни термини от различни области на науката, културата и политиката се използват думи и от старогръцки и латински, ународнени в много европейски езици. В българската лексика до края на ХIХ и началото на ХХ в. се срещат и много турски думи, които после естествено отпадат и днес са само цвят на речта.
Русизмите в българския език идват след Освобождението на България от османско владичество. В началото на ХХ век се подема кампания за изчистване на езика от чуждиците, но много от тях се запазват в специализирания речник. Латински думи по традиция се ползват в науката, медицината, правото и политико-социологическите науки. Френски думи и термини се ползват в изкуствата, немски - в техниката, италиански - в музикалната терминология. Английският език също е източник на нови думи в българската лексика. Наред с компютрите, музиката, политиката, бизнеса и културата, английските думи и термини стават модерни и отчасти се предпочитат от по-младото поколение. Този проблем предстои да бъде решаван в следващите десетилетия, за да може да се запази самобитността на българския език.
Книжовният български език се оформя през Възраждането. Характеризира се с отпадане на падежните форми, употреба на задпоставен определителен член, девет глаголни времена и др. Днес в Република България съществуват много локални диалектни говори, които могат да бъдат обединени в две големи групи­- източни и западни говори. Разликата в езиковия фонд е незначителна - около 20% различни думи, и то главно в битовата сфера. По-съществен белег на диалектите е изговорът, дори и на литературния език. Западните говори са по-твърди, с по-малко гласни, близки до сърбохърватския и чешкия език. Източните са меки, с подчертаване на гласните, с характерно “пеене” на думите и се родеят с руския, украинския и белоруския език.
Азбуката, на която пишат българите, е кирилица. В средата на IХ в. Константин-Кирил Философ с помощта на брат си Методий създава първата българска азбука – глаголицата, превеждат богослужебни книги и създават книжнина на български надностен език. В края на IХ в. е съставена и другата старобългарска азбука – кирилицата – първообраз на азбуките, с които днес си служат българи, сърби, руси, украинци и др. Първата езикова реформа възниква с развитието на възрожденските идеи в началото на XIX в. и протича естествено. Отпадат около десетина остарели букви и съчетания от букви. Втората реформа датира след Освобождението от османско владичество, като промените са най-вече в словореда и синтаксиса на речта. Третата промяна е след 1945 г., когато отпадат няколко букви и азбуката вече има 30 знака.
На български език е преведена основната световна класическа и модерна художествена литература, има множество научни и специализирани издания, достатъчен брой книги за наука, култура, спорт, религия и пътешествия. Най-големият книжен фонд на България е в Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”.

Източник - http://bg.zonebulgaria.com/general_info ... pismenost/

Публикувай отговор